Право да си кажа,
често чувстам се уплашен,
често пътя струва ми се твърде страшен,
да ме съборят няма как да ги оставя,
нека опитват - напук на всичко ще се справя. х2
Необичайно за мен,
но ставам все по спечен,
аз се скитам наоколо,
в съмнения облечен.
Една скрита мечта,
един блян неизречен,
първо беше на шега,
сега в машина съм въвлечен.
Дори не подозирах,
просто вкъщи си рапирах,
мечтаех смело и да вярвам никога не спирах.
Взех, че влязох в играта,
сбъдва се мечтата,
доста гъста е мъглата и бъзика ми главата.
Аз започнах да се губия и започнах да се чудя,
обсебен от кошмара, че живял съм в заблуда,
и не съм какъвто бях, вечно съм обзет от страх,
тряа се осъзная, почвам да ставам като тях.
Но няма да се давам, ще вярвам, ще успявам,
да ми влизат под кожата няма да им позволявам,
ще постигна к'вото искам, колкото и да отнеме,
имам мен си и музиката - тва няма кой да ми го вземе.
Право да си кажа,
често чувстам се уплашен,
често пътя струва ми се твърде страшен,
да ме съборят няма как да ги оставя,
нека опитват - напук на всичко ще се справя. х2
Поглеждам отстрани и сам не мо'а се позная,
търся сили да взема да се осъзная,
продължа ли така самичък ще се закопая,
на техен терен, с усмивка ще ги надиграя.
Язък ви за труда - няма да бъда пречупен,
пожъна ли успех - няма да бъде купен,
във вашите сметки добре знам не съм включен,
обучен дупедавец, там всеки е научен.
Извиват се ръце и се ближат гъ***е,
и удобен е тоя говот да им се наведе,
изобщо не разбирам как така се чувствате добре,
тази фалшива реалност жестоко ще ви подведе.
Нека се тупат в гърдите, нека си трупат лъжите,
няма начин да не срещнат истината в очите,
губят време в опити да ми убиват мечтите,
Наско бавно и славно ще им затваря устите.
Право да си кажа,
често чувстам се уплашен,
често пътя струва ми се твърде страшен,
да ме съборят няма как да ги оставя,
нека опитват - напук на всичко ще се справя. х2
