Символичен език, от МС-то – лирик, преведен,
предвождан по бийта от смъртни гряха точно седем,
в безсъние се ражда невидимото оръжие,
наточено в острия сърп на младо новолуние.
По стена на плача от панел в края на квартала,
виждаш двете страни на медала, хип-хоп кабала,
разкопала гробове, за да възкръсне стил вербален,
пресъздаден в транс като нестинарски танц ритуален.
Меча стоманен раздира гърдите и болката чувстват и сенките,
живи искри зад дебели стени като брат ми зад решетките.
И градът е сив и сляп, но буден – никога не забравя щом
изгубиш се в пътя труден и забравиш кой е твоя дом.
За т‘ва стоя буден и будя, спомен за грешки гърбът ми пази,
лични и чужди – все тежки щото отровата в мрака гази.
Как да поправи? Всеки от нас как да запази?
Трудна дума е баланс, рушат ли се свещени сгради,
в душите млади.
За т‘ва стоя буден и будя.
Даже в буря под обвивката, жив е изумруда.
Вземи го, изпепели го и от огъня ми - роди се!
Ще бъда твое индиго, от мастилото - сътвори се!
Превърни го в(ъв) твой, приеми го като син блуден,
прегърни го и стой, стой буден! Стой буден!
Прегърни го и стой, стой, стой буден!
Буден оставам дори в(ъв) собствените сънища.
Нощем се чува гласът на крайните мочурища.
Няма кой да ти покаже как да продължаваш,
ако сам очи пред себе си затваряш.
Буден оставам дори в(ъв) собствените сънища.
Нощем потъвам в обятията на тъмни пътища.
Няма кой да ти покаже как да продължиш,
ако сам решиш дълбоко да заспиш.
Буден оставам дори в(ъв) собствените сънища.
Нощем се чува гласът на крайните мочурища.
Няма кой да ти покаже как да продължаваш,
ако сам очи пред себе си затваряш.
Буден оставам дори в(ъв) собствените сънища.
Нощем потъвам в обятията на тъмни пътища.
Няма кой да ти покаже как да продължиш,
ако сам решиш дълбоко да заспиш.
Да заспиш, дълбоко да заспиш, в(ъв) този град да заспиш...
Стой буден... Стой буден, братле.
Светът се променя... И винаги си остава един и същи...
Тъмните ъгли на квартала са водовъртежи,
завличащи надолу младите, неподготвени души.
К‘во става с хип-хопа? Превръща се в етикет,
в проститутка на големите корпорации.
А народът спи дълбоко,
продължава да сънува своя кошмарен сън...
И да се лъже... За т‘ва стой буден!
Ако виждаш съдбите на твоите братя в град панелен,
пълен с отрова и сладост като кошера пчелен,
отделен свят - хаотичен
за неопитното око, но в(ъв) преглед оптичен
ще видиш дяволско платно,
нарисувано от демон с(ъс) боите на греха -
телесен и духовен прелом в пропастта на алчността.
Ослепелите стават пешки в(ъв) битки неспирни,
освирепели, оглупели редници в(ъв) дребни фирми,
затворени в кафето и кварталната градинка,
ще ти продадат душата си за жълтата стотинка.
В блатото - пирани дребни с оголени челюсти,
телата им - живи, а отвътре – вкаменелости.
Ако живееш с хип-хопа съзнание оставаш буден,
в правилната посока дори на къс хляб оскъден.
Респекта е за тези, които кръста са носили,
не рекламни мажоретки, продаващи се на спонсори,
молили и просили за договор изгоден,
‘щото в днешно време даже бунтът е за продан.
Прогонен от този дълбоко спящ дух народен,
готов да бъде отровен, за да живее живот по-удобен.
Свободен, изстрелвам лирическите си куршуми,
гледайки новините на турски, на втори юни.
