Пустиян Салих без сабор
барек не чека Неделя
гостену да са разворнат,
сватбана да са разтуря
ам сетнана вечер попита:
-Имаш ли, Фатме, имане,
имане още имене?
Фатме Салиху ромони:
-Имах си, Сали, имах си
юз елли жолти алтоне,
Булхльоско чосто баире,
Жуханско равно градине,
Падалско блатско ливаде.
Ам ги харизах агому,
зам да ми аго кордише
до девет товара тьошак спап,
и да ми аго изкути
до девет крави младочни
със девет малки телета.
Салих са йетце* нагрочи
и си на Фатме продума:
-Стани си, Фатме, товари
твоено тьошко товаре,
стани си, Фатме, поеми
твоине крави младочни!
Мен ми не трябват товари,
товари, крави младочни,
ам си ми трябва имане,
имане още имене!
Фатме му нищо не рече,
кротко засбира, засгада,
товари девет товара,
изведе крави младочни.
Ага през порти излезе
Фатме Салиху продума:
-Ниско навидай очинки,
Салихо, порво венчило!
Очинки да ти не останат
във моесо лице каматно*,
във мояса тьонка снажчица!
Салих на Фатме продума:
-Напреж ми ворви, Фатмице,
назад са немой обраща,
очинки да ти не останат
във моесо дворе широко,
във моесо бяло коначе!
Отишла Фатме у дома
на бащинине дворове,
на порти чука и рука*:
-Излязи, аго, отвори!
Мен ма Салих изпади,
оти не сам му отнела,
отнела и докарала
това ми тьожко имане,
имане още имене.
Отвотре аго продума:
-Яла си, Фатме, яла си,
бащино дворе широко -
има място и за теб,
има място и за мен.
Седяла Фатме, чакала
цали ми до три години,
дано са Салих пишмани,
дано я назад поварне.
Нито бе мома с момите,
нито бе невеста с невестите.
Дохадали са от Търън,
дохадали са от Тозбурун,
та че са дошли и от Смилен,
от Сердаресконо коначе
да ищат Фатме нивеста.
Нах Смилян е Фатме приьола,
нах там ще невеста да иде.
Голяма са й сватба дигнала
с дванадесте тьожки товара,
с дванадесте яки мулета
с дванадесте крави младочни
и с дванадесте млади телета.
Ша менот отде ша менот,
през Чокоскана махала ша менот,
през Горно Пашмакли,
през Салиховине сокаци.
Салих си на порти седеше
и си нагоре гльодаше,
самичак си думи думаше:
-Благатко му на тоя челяк,
дето му водят невеста,
с дванадесте тьожки товара,
с дванадесте крави младочни.
Колкону близу наближат
Салиху сърце трепери,
Салих си Фатминка познава.
Фатме най-напреш варвеше
на бяла кобила яхаше
със червено халище.
Ага го Фатме наближи
силом хи Салих продума:
-Слези си, Фатме, яла си!
Еве ти дворе широко,
еве ти бяло коначе.
Смилян е йетце далеко,
Сердаревци са каскънджии,
каскънджии още кавгаджии.
Фатме не трябе да думе,
оти е млада нивеста,
ала Салиху продума:
-Не мога, Салих, не мога!
Три сам години седяла
на бащинине дворове,
седяла тебе чекала
дано са, Салих, пишманиш,
назад да си ма поварнеш.
Сега сам вейке торнала,
торнала сам - ша ида,
форлен са камен не враща.
Салиху бално* добалне,
извади ножче сребарно
та са в сърцето прободе,
силум си думи издума:
-Прокльоту да е имане,
имане още имене,
ага ти нема севдьона,
севдьона, порво венчило.
*йетце = много
*каматно = красиво
*рукам = викам
*бално = тъжно, мъка
