Последната птица кръжи над света,
превърнат в пустиня
безгрижно от нас.
Последната птица със тъжни крила,
помахва за сбогом без злоба, без страх.
Стотици лета бе тя господар
във синята шир горда докрай, стотици лета ги
чакаше тя да полетим крило до крило.
Припев: Но метал и огън вместо длан човешка
протягаме към всичко днес. }2
Все по високо размахвай силни крила,
все по високо лети към вечността }2
Последната птица със тъжни крила
помахва за сбогом без злоба без страх.
Стотици лета ги чакаше тя да полетим крило до
крило.
Припев.}2
....}4