Направи го сега, направи го. (х2)
Крадат очите ми сънят от вчера,
прозореца рисува дъжд от стъкла.
Ръката ми обгръща цяла вселена,
бърбън със лед и вода.
Да, да, да, да...
Лъчите бягат по ръба на кристала
димът докосва плахо течността.
Очите ми отпиват част от воала,
бърбън със лед и вода.
Кехлибарени парчета се стопяват
във оранжево-кафява тишина.
Пожълтели спомените оживяват,
в бърбън със лед и вода.
Да, да, да, да...
Ти си голям, аз пък за тебе съм още малка,
аз мога да бъда жена и ако не чуеш ще е жалко.
Усещам твоят парфюм, усещам твоята пура навън,
шума си е шум, за мен нощта ще е луда.
Тихо, ъ, ъ, ще проникна в питието
и без да усетиш кога ще отида на небето.
Обаче малка съм знам, че да бъда твое момиче,
разкажи ми за бърбъна, ако обичаш.
Кехлибарени парчета се стопяват
във оранжево-кафява тишина.
Пожълтели спомените оживяват
в бърбън със лед и вода.
Крадат очите ми сънят от вчера,
прозореца рисува дъжд от стъкла. (Ъ-ъ)
Ръката ми обгръща цяла вселена, (Ъ-ъ-ъ)
бърбън със лед и вода.
Направи го сега, направи го.
Ръката ми обгръща цяла вселена,
бърбън със лед и вода.
Направи го сега, направи го.
...бърбън със лед и вода.
Направи го сега, направи го.
...бърбън със лед и вода.
Направи го сега, (а-аа-а) направи го.
