Днес не правя нищо важно
само умирам и гледам към тавана
само с поглед угасен и дишам бавно,
все по-бавно и на ум говоря със силното безсилие в мен!
Припев:
По-добре да те убия бавно,
за да ни боли веднъж по равно!
Цял живот отстъпвах ти реда си
да ме нараняваш само ти.
По-добре да те убия бавно да усетиш болката,
която вътре в мене ме изгаря и не ме оставя да заспя.
Душата ми легло ти беше стоплено за теб!
Със среднощните си скитания ме раняваше...
Обръщах се така болеше, все едно ти беше.
Обичах те - не мога повече...
Припев:
