Само как прилича живота на дъжда,
и без жал изтича, отнася любовта.
Всичко се забравя, важното дори,
после се повтаря, после пак боли.
Припев:
Стени издигаме в сърцата наши,
давим после спомени, давим с пълни чаши.
Сами избираме пътя към тъгата,
и едвам побираме болката в душата.
Трупаме до края, зидове градим,
ето че сме тъжни без приятели.
Няма да сме вечни, вечен е света,
нека сме човечни тука и сега.
Припев: (x2)
