Говоря си с празни бутилки,
гняв и сълзи в чашата си сипвам.
Понесох удари толкова тежки,
любов невярна живота ми обърна!
Ще разтворя аз небесата,
болката уби ми душата.
Питам те така ли обичаш?
Като бавно хладно убиваш!
Ще се върна аз за отплата,
ще се слея със тъмнината,
във съня ти тихо ще идвам,
ще ме искаш,но ще си отивам!
Във ъгъла с чаша в ръка.
Ненужна и ограбена - сама в нощта!
Много исках любовта ни да запазя,
но от изневери забрави да обичаш!
