През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моят страх, като гарван чер
и чакаше да се предам, себе си да му дам,
защото бях един и сам...
И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях,
а тихи мъртви гласове викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах да се спра и да заспя,
и уморен да ида в нищото. .
Някога, някъде далеч-аз не спрях и пак вървях
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях а вървях и пак вървя назад вървя.
И по ръба на пропастта аз вървях и вървях
стъпвах от тъмната страна и обратно броях, години,
дни и часове но не помнех кога в себе си съм пуснал болката.
Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях,
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях а вървях.
Това което имам, това което нямам, това което губя аз.
Това което имам, това което нямам и винаги намирам аз.
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх, като гарван чер
седях вбесен очи в очи , но не спрях, а вървях, оставих го далеч от себе си.
