Пей ми тая песен,
Пей да се сетя за какво ли във мен още бие сърце, очите,
Устата, забравих защо са ми,
Вече съм, вече съм опитомен човек.
Нямам никакви ръбове,тъй приятно заоблен,
Не създавам проблеми, глух съм и ням…
С вестникарски прашинки и с бульонче на прах
И с полуготови думи опитомих се сам.
И крещя с пълен глас:
Горе главата! Горе и двете!
Припев:
Аз искам да съм див, неудобен и жив,
И да дразня питомния свят.
Твърде дълго бях лъган и заслепен от любов на прах
И чувам гласа ти, и се съживявам,
И усещам как ставам все по-прав и корав
Дори различавам цветовете на чувствата
И спомням пътеките, които водят до теб.
Изгарям всичките вестници, гася телевизора
Какво ли пък знаят те за теб и за мен...
Жената е вредна, да крещим с пълен глас.
Горе главата, виж ме - тичам към теб!
Горе главата! Горе и двете!
