Минах зарад тебе девет земи,
девет луди коня уморих,
девет остри саби счупих, излъгах смъртта си, и девет пъти не умрях.
Да бях умрял...
Девет огнени морета
преминах - и ето, и все не стига, и все не стигам
до тебе пак.
Срутих за тебе девет стени,
девет порти със глава разбих.
И отвсякъде преминах и навсякъде стигнах, но само в твоето сърце
не влязох аз...
И звездите, и луната
ти сложих в краката – и все не стига, и все не стигам
до тебе пак.
Приказка беше,
но някъде някак се преплетоха
начало и край.
Девет живота
и в нито един от тях не съм със тебе -
в нито в един.
По девет дълги пътя бродих,
никой не води към тебе -
все тръгвам и се връщам сам.
Приказка да беше, Боже,
само че не е -
ти си някъде, аз съм другаде
цял живот.
Минах зарад тебе девет земи,
девет луди коня уморих...