И весела вишна и гола топола,
и птица, която високо лети,
вий бяхте и тъжните мои въздишки,
вий и светлите мои мечти.
Държа в ръката си мъничко зрънце
и ручейче пее в моята гръд,
идете на залеза в тъмната памет,
елата на изгрева в светлия път.
Припев:
Години, години, години, години,
о, дълги години на дълга борба.
Тъй много донесли, тъй много отнесли,
от моята малка човешка съдба.
И бели и черни, но всичките мои,
вас никой не може и с нищо смени,
люлейте голямото старо махало,
въртете години, сезони и дни.
Зелената пролет с мен се прощава,
но златна пристига при мен есента,
години, години, години, години,
глухарчета бели и бели ята.
Припев (х2):