Ревността пак до мен лежи,
тихо ми шепти с кой сега си ти?
Ревността вместо теб сега
с устни като лед бавно ме целува.
Ако днес пак ти позвъня,
не отваряй ти - аз не идвам сам.
Ревността ще ти бъде гост -
вместо мене тя, с тебе ще говори.
Припев:
Скрий се от мен и от нея,
замълчи, не плачи - тя е жадна за сълзи!
Покрай теб, покрай мен като хищник
дебне ревността за нашите сълзи.
Ревността няма да заспи,
в празното легло ще те чака пак.
Ревността с твоите ръце
снимките ни с теб до една разкъса.
Ако днес твоите неща
събера накуп и изхвърля вън,
разбери, че не съм бил аз -
беше ревността.
Беше любовта.
Припев:...