Ти ли си този, който чаках цяла вечност,
добре ми е с теб при тихата ти нежност,
твойта ръка .... и обичам.
Усещам нещо на щастие прилича!
И пак обличам черните си дрехи,
да скрия мойто щастие от всеки,
от страх че много хора ще завидят,
ако до теб усмихната ме видят!
И пак не смея много да се радвам,
от страх че ще си тръгнеш и ще страдам
и в мислите единствено изричам
Обичам те, безумно те Обичам!
Ти ли си този, който ще обича мене,
нечестни бяха всички преди тебе,
в мойто сърце здраво място не остана.
Дано не бъдеш следващата рана!
