Юначе,
не гледай ме,
че ще ти останат
по мен очите
и ще ме виждаш
и насън.
А аз съм сянка,
безплътна сянка –
аз – самовила,
ти – човек...
Трева ще галиш
наместо снагата ми
и ще целуваш
невидим вятър
ти, ако тръгнеш
подир мен.
Че аз съм сянка,
безплътна сянка –
аз – самовила,
ти – човек...
Не ме обичай,
че любовта
по-зла е от болест –
няма лек...
Аз – самовила,
ти – човек...