Бягай, давай се спасявай, докато си цяла
нямай нищо ти към мене по-добре!
Че от моите рани още ти не си видяла
бягай, че ще стане зле!
Тебе те спасявам, като се отказвам
да ме няма да, да, по-добре!
Колко други ще те имат тебе?
Няма да се пазиш, знам за мене.
Че била си моя ще личи ли?
Че те наранявам, ти прости ми.
Ръцете ти стискам до кръв,
такава обич оставих пръв.
Не исках мила да те боли,
доброто мисля ти, тръгвай си!
Как ще бъда аз утре знам,
с тъгата си ще се справя сам
спокойно знам, че ще ми е,
че мен боли ме, но теб - не!
Колко други ще те имат тебе?
Няма да се пазиш, знам за мене.
Че била си моя ще личи ли?
Че те наранявам, ти прости ми.
Няма да ме има друг след тебе
и да бягаш, пазя те в мене.
Че била съм твоя, как личи ми,
че си ме забравил ти кажи ми.
Колко други ще те имат тебе?
Няма да се пазиш, знам за мене.
Че била си моя ще личи ли?
Че те наранявам, ти прости ми.
