Първом, първом как те видях,
в огън пламнах, изгорях.
И от тогаз, и досега
где съм, как съм, сам не знам.
И от тогаз, и досега
где съм, как съм, сам не знам.
Ангел ли си на небето,
та на хубост си сама?
Като твойта хубост, душо,
няма друга ни една.
На жените си корона,
хем царица, хем мома.
Ясна, светла месечинко,
кажи, теб се моля аз,
дали има друг кат мене,
тъй нещастен на света,
дали има друг кат мене,
тъй нещастен на света?
Кога умра, душо, мила,
ти на гроба мой ела,
за утеха на душата
една сълза пророни,
за утеха на душата,
една сълза пророни.