Наско: Беше слънчев ден случайно те открих
и във знак на обич стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен бряг на любовта
и в песента, открили една мечта.
Преслава: Като нежен дъжд валеше твоят глас,
като цветен сън животът бе за нас.
Като лятото горещо беше любовта
и във нощта откривахме вечността.
Припев:
Казват, че без любовта
прозаичен бил света,но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти.
В този свят студен бъди до мен,
бъди до залезния ден.
Наско: Като летен ден
отлита младостта,
като тъжна дума идва есента.
Преслава: Като спомени горещи
в тайните неща от любовта
Наско и Преслава :догарят във плам една.
Припев:
Казват, че без любовта
прозаичен бил света,но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти.
В този свят студен бъди до мен,
бъди до залезния ден.
