Виждал ли си нощем сърцето на града
Как дъх дълбок поема с мириз на липа?
И трамвайни релси събират се в една
По-гъвкави и силни стават под дъжда,
Как улици познати тънат в самота
И то остава техен ритъм и душа,
Пулсира уморено и все така
Слуша дъжда…
Виждал ли си нощем очите на града
Как вечно непокорни спорят със съня?
И картини дневни припомнят си едва
По-смътни, по-безцветни стават под дъжда.
Поглеждат уморено и все така
Чакат деня…
Чувал ли си късни стъпки
Как притихват за миг в нощта?
И забързани, на пръсти
Прекосяват без дъх града,
Чака ли ги някой още
Или вятърът тихо – единствен и буден
Шепти песента на дъжда?
