Аз вървя в пустиня глуха, в пясъка пълзят лица,
всяка стъпка ме изгаря, задушава ме света.
Там, сам, ще продължа да вървя,
крещят в страх и потъват, удавени в омразата:
Злоба в мен, злоба в теб,
злоба носим, в злоба спим;
Във всеки поглед – враг е скрит,
в блата от злоба сами горим...
Злобата, която всеки храни с кръв в душата си,
Дави всеки порив в тебе и разяжда истината;
Как сам да продължа да вървя,
през поле от чужди, измъчени лица?
Злоба в мен, злоба в теб,
злоба носим, в злоба спим;
Във всеки поглед – враг е скрит,
в блата от злоба сами горим...
Къде сбърка пак, все те дразни света, търсиш ти самота,
Не пускай никой наблизо, бягай и мачкай всеки друг...
Тук всеки срещнат враг е, в очите му кръв и злоба,
Не чакай, а удряй първи – омразата в теб крещи.
Няма начин да открием пътища към себе си,
На парчета ще нарежем, само за да разберем.
Там сам ще продължа да вървя,
крещят в страх и потъват, загубени в омразата:
Злоба в мен, злоба в теб,
злоба носим, в злоба спим;
Във всеки поглед – враг е скрит,
в блата от злоба сами горим...
