Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половината човечество.
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тючев.
(Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен микроземетръс
Дежурните се забавляват.)
И пак е ден. Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно c'est la vie!,
но никой не напредва с лакти;
Тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всеки тук е оправдан
един античен израз - "готин".
Готин,
и аз съм тук! Но не така сам,
както често бил съм някога.
На раменете ми тежи ръка:
интелигентна, нежна...
А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак не разгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...
