Във Ямбол града голяма, мари,
живяла мома Дияна.
Тя била като царица, мари,
носела лък и стрелица.
Де се е учил-научил, мари,
на Цариграда султана,
че в Ямбол града голяма, мари,
живяла мома Дияна.
Тръгнал султана на иде, мари,
мома Дияна да види.
Злато в нозе й да сложи, мари,
любов султанска предложи.
Дияна султан посреща, мари,
с усмивка мила, гореща,
че тя го вежда-развежда, мари,
из тая гора зелена.