Прелетните птици отлетяха
светят сухи есенни звезди,
пожълтя гората от уплаха,
от внезапни мисли за беди.
Есенните изповеди чакат
ненадейно някак остарял
прокънтя покрай перона влакът,
който весел някога живя.
Припев:
И листата (х2) като златни рибки
плуват по избистрени реки
и мълчат (х2) изложени на припек
паяжини,хванати от дим.
И вървя в желана безнадежност,
устремен в последните лъчи,
силен и безсилен като нежност,
сляп и със затворени очи.
Припев:
Колко много (х3) страсти спотаени
младостта ми - кратката зора сия
и лежат у мене победени млади чувства
победени чувства-свършени дела.
