Напука се стената и нещо се стопи,
а чувства непознати тровят днес живота ни.
Сълзите ми се борят, сега с (със) гордостта,
но очите ми са сухи и проклинат любовта!
*Припев*
Ти, нищо от мен не искаш !
Ти, вече за друга мислиш !
Тя, може лице да няма,
но тук е одавна!
Ти, нищо от мен не искаш !
Ти, вече за друга мислиш !
Тя, скрита е в тъмнината,
тя е самотата !
Затръшна се вратата, зад тебе във нощта.
Единствено с тъгата си говоря аз сега.
Не знам къде отиде, не искам и да знам,
но където и да скиташ с нея, пак ще бъдеш сам !
*Припев*
Ти, нищо от мен не искаш !
Ти, вече за друга мислиш !
Тя, може лице да няма,
но тук е одавна!
Ти, нищо от мен не искаш !
Ти, вече за друга мислиш !
Тя, скрита е в тъмнината,
тя е самотата ! /x3
