От снимките на мойто детство
една ми е любимата:
на двора цялото семейство
сме под зелената асма.
Било е някоя неделя –
тогава правехме така:
разговори, смях, вечеря
под зелената асма.
Старата асма на двора...
Колко много спомени...
Боже, ако може тя да проговори,
сладко ще те просълзи!
Старата асма на двора
още си е същата:
в сянката под нея с мойте близки хора
там забравям за света.
Живот и здраве – след години
едно хлапе да тича тук.
И нови спомени любими
да се родят със моя внук.
И както мен във мойто детство,
той да усеща пак това:
Най-щастливото семейство
под асмата се събра.
