Вървя си по пътя сам
и някъде близо там
засвириха здраво силна музика.
Момчета под мен на ръст
с китари и страшен хъс,
веднага познах, че са ми групата.
И ето ни петнадесет годишни
и светът е наш -
учим се да свирим рокендрол.
Изминаха доста дни
и станахме май звезди,
измайсторихме много музика.
Смени се какво ли не,
а аз съм си все момче
и още свиря здраво с групата.
И ето ни на повечко години,
а светът не е наш,
но знаем как да свирим рокенрол.
Добрият, стар и верен рокенрол.
Не, не, аз няма да спра,
с рока ще стигнем до края.
Не искам днес друга съдба,
а и друго не мога да правя.
Друго не мога да правя.
Вървя си отново сам
и чувам и вече знам
момчета свирят здрава музика.
С китари и страшен хъс,
с мен вече мерят ръст,
от утре те ще бъдат в групите.
И ето ни заедно на сцената,
а с нас е той,
добрият, стар и вечен рокенрол.
Добрият, стар и верен рокенрол.
Добрият, стар и вечен рокенрол.
Добрият, стар и вечен рокенрол.
Вървя си по пътя сам...