Тичам през мъглата на новият ми ден
и не виждам никой да идва срещу мен.
Скитам се, блуждая през студени равнини,
гордостта я няма и душата ми крещи.
Паднах аз отдавна върху моите колене,
безполезен станах, а и болка ме яде.
Търся своя път, но се питам накъде,
а пък погледа е само планина от ледове.
Буря вилнее в мен,
нямам сетива, всичко е лъжа.
Жажда за друг живот
бавно ме топи, но няма ги първите дни.
Във студа огън и жар търся,
търся небе, слънце и дъжд търся.
Чувствам как люти в моите очи.
Нямам ли сълзи? Сърцето не тупти!
Искам да пулсирам със земята пак и пак,
но кръвта ми бавно съхне в този хладен мрак.
Пак да се гордея като съм на колене.
Страх ме е да гледам дълго моите врагове.
В сън или в истина?
Гасна като свещ, покрит от прах и скреж.
Никой не чува днес
жалкия ми вик, останал съм без лик.
Буря вилнее в мен,
нямам сетива, всичко е лъжа.
Жажда за друг живот
бавно ме топи, но няма ги първите дни.
