Искам още малко да останеш,
но тръгваш и така е по-добре.
Затваряш вратата, скриваш се в нощта
и си отива любовта.
Зная колко чакаш ти трамвая.
И зная дълго гледаш ти назад.
Изчезваш накрая в този нощен град
и си отиде любовта.
100 таксита бързат в свойте 100 посоки.
100 неона рекламират 100 неща.
А аз съм този, който във нощта,
все още гони теб и любовта.
100 таксита бързат пак към среднощния си бряг.
На витрината до мен се усмихва манекен.
Сякаш маха ми с ръка и ми казва той така:
"Усмихни се като мен! И утре е ден!"
100 таксита бързат пак към среднощния си бряг.
Светят 100 неона пак 100 надежди в този мрак,
рекламират 100 неща. А аз в нощта,
все още гоня теб... и любовта.
