Защо си мислиш, че можеш да си съдба,
Не ме вълнуваш, нима не разбра?
Защо ухае леглото ти на цветя,
а ти си вятър и прах, и мъгла!
С ръце красиви хладни, докосваш трона,
Безбожно сам си, мълчи сега и телефона!
Живееш скъпо и себе си в(ъв) култ издигаш,
какво ти липсва, нима любов не ти достига?
Защо си мислиш, че можеш да си съдба?
Не ме вълнуваш,нима не разбра?
Защо ухае леглото ти на цветя,
а ти си вятър и прах, и мъгла!
И самовлюбен до дъното на свойте клетки,
залагаш всичко, дори любов на рулетка!
Но FIFTY/FIFTI за тебе не се отнася,
когато губиш, просто не ти изнася!!!
Защо си мислиш, че можеш да си съдба,
Не ме вълнуваш, нима не разбра?
Защо ухае леглото ти на цветя,
а ти си вятър и прах, и мъгла! /2
