I-ви куплет:
Ако не казваш истината по-добре мълчи,
сама по себе си лъжата не боли... Нали?
А може би се губи смисъла от нея,
ако не прави болка, от която аз да влея,
в лириката си и връщайки ти я обратно,
превръщайки я в истина за теб за еднократно...
ползване... Не ме харесваш... Знам!
Защо ли?! Защото аз не се опитвам да създам,
илюзия, в която искаш да повярваш,
1-н измислен свят, с който да не натоварваш
съзнанието си, а само да четеш
субтитрите под кадъра, не искайки да спреш...
Свещ, в сравнение със светлината,
нахлуваща от вън, отваряйки със страх вратата,
на шибаното гадно бреме на реалността,
но по-добре така отколкото 1-а лъжа.
Припев:
Кажи ми как... Дай ми посока.
Разгадй ми начин, за да мога,
да накарам сърцето ми да спре да кърви
от стрелите на 1000-те лъжи.
II-ри куплет:
Ако не виждаш истината я търси.
Ако не искаш да я виждаш затвори очи.
И може би ще се почувстваш по-щастлив,
а може истината да е че си стархлив...
Не съм аз този, който да те съди,
не съм и този, който може да събуди,
съзнанието ти, ако самия ти не искаш,
страданието си, което сам подтискаш.
Натискаш чувствата си на вътре, на дълбоко...
Какво ти става, луе, огледай се наоколо.
Сънят е толкова реален, че те кара да крещтиш,
пищтиш, защото осъзнаваш, че не спиш.
Мижиш и хвърляш шибаните си лъжи...
Спри!!! Не са ми нужни само погледни.
Когато съм ранен кръвтта тече и има вкус,
когато твоята тече е само слуз.
Припев:
III-ти куплет:
Скапания ми живот няма смисъл,
ако това, което правя няма смисъл.
Тази мисъл не съм я написал аз
просто слушам сърцето си и шибаната страст
блика на вън и като в сън идвам от мрака,
минавам до теб, а ти очакваш знака,
с който да покажа, че те виждам.
Не те виждам!!! Не ми пука дали те обиждам.
Кърпата на главата ти не ми говори нищо,
комбатите, Т-шърта, всичко е само пищно
позиране, имитиране на гъзария...
Ти си никой за мен, ако не носиш магия,
а си от тия `дето слушат, защото кучките слушат.
Пушат, защото кучките пушат,
а мушиш ли си го когато кучките си го мушат? А?
Припев: (х2)
