Виж очите ми, за тебе те синеят,
виж душата ми, за тебе тя ще тлее.
Ако можех да те стигна,
с две ръце да те повдигна
ти за мен си слънце и вода.
Ако беше моя пролет
да ме носиш в нежен полет,
щях да те превърна в цветя.
Припев:
Като птица се понесе в синевата на небето
и погуби моята душа,
ала моето сърце плаче тежко наранено
в него ще остане само ти.
Като птица се понесе в синевата на небето
и погуби моята душа,
ала моето сърце плаче тежко наранено
в него ще остане само ти.
А годините, тъжно си отиват
само спомени бавно ме убиват.
Ако беше златна есен,
щях да ти изпея в песен,
ти за мен си слънце и вода,
ако беше синьо лято дълго и богато,
щях да те превърна в светлина.
Припев: (х2)