Стари градски песни

Стари градски песни - Бялата къща

(текст / lyrics)

Малка къща в двор зелен
беше моят бащин дом,
но остана само спомен,
който скрито пазя в мен.

Град след град след туй видях
и под много стрехи спах,
но насън се връщах плахо
в своя бял далечен дом.

Припев:
Всеки има пристан свой,
дето спомените спят,
малък, топъл, ласкав кът,
дето влиза само той.

В моя бял далечен дом,
вече няма близки хора.
Той остана само спомен,
който скрито пазя в мен.