Този свят и прекрасен, и грозен е мой
той е капка от мойто сърце.
Аз съм влизал за него в най-лютия бой
с отмъстителни тежки ръце.
С притъмнели очи, с отмалели гърди
до зори съм лежал на пръстта,
а над мене под вечните сини звезди
като куче е вила смъртта.
През поля, през гори, през скалисти бърда
колко пътища съм извървял.
Зарад него съм пил от копито вода,
ял съм хлебец по клисав от кал.
Зарад него съм пил от копито вода,
ял съм хлебец по клисав от кал.
Всичко аз съм му дал и горещата кръв,
и косите на гъсти вълни,
и доброто сърце за да бъде такъв -
с тъмни нощи и слънчеви дни.
С дълги пътища, с фабрики, с ниви безкрай,
с гордо знаме, което не мре,
с най-ужасният ад, с най-щастливият рай,
с бели хълми и черно море.
През поля, през гори, през скалисти бърда
колко пътища съм извървял.
Зарад него съм пил от копито вода,
ял съм хлебец по клисав от кал.
Зарад него съм пил от копито вода,
ял съм хлебец по клисав от кал.
