Волно препускаш, на път си обречен.
На път пълен с бури, слънца и мечти.
Път през ухаещи китни полета
и път през ята и цъфтящи липи.
Знам твоят път е изпълнен със обич
и свети над тебе сребриста звезда.
Вишневи клонки цветчета отронват
и стъпваш в килим от златисти листа.
Припев :
Изгреви с обич посрещаш летейки,
залези галиш с полъх тъй свеж.
И с небето лазурно бленуваш
и ми навяваш тъга и копнеж.
Волен, бездомен – ти вечно пътуваш
и в пътя ти има слънца и звезди.
Има цъфтящи липи, радост, обич
и много красиви мечти.
