Бяла хубава мома на реката платно бели,
хем го бели, хем си пее, а пък момък й се моли: (x2)
"Пристани ми, пристани, че без тебе аз не мога,
пристани ми, пристани, от сърце, душа те моля!" (x2)
"Погледни се, погледни, аз не съм мома за тебе,
погледни се, погледни, ти си черен и си грозен!" (x2)
"Замълчи ти, замълчи, не със тез обидни думи!
Имам злато и коприна - цялата ще те окича!" (x2)
