Мои поля и мои гори,
окънапни сутрин в тънки мъгли.
Слънце огрява златна роса,
с дъх от балкана рози шептят.
Слънце огрява златна роса,
с дъх от балкана рози шептят,
тук, през земята ни, минава светът.
Припев:
Вече зная тук е рая, тука има мъжка сила,
тука майка е родила своя син и щерка мила. (х2)
Вече зная тук е рая, българка ще си остана.
Моя земя, толкоз добра,
на хляб и вино, и бяло венчило
На тоз кръстопът се среща стветът
и пак потегля, потегля на път.
С хляб и с вино, и с бяло венчило,
на тоз кръстопът се среща светът
и пак потегля, потегля на път.
Припев: