Ти, знаеш ли, знаеш ли?
Ти, знаеш ли леко ме дразниш,
ти, хубав си, но се натрапваш,
ти, с твоето его огромно,
ти, момченце.
Ти, много ти знае устата,
ти, просто си търсиш белята,
ти, с твойте лъскави дрешки,
ти, момченце.
Стоиш ми зад гърба
и дишаш в врата,
дали е позата от която аз...
Докосваш правилно,
но без наказано
ще се измъкнеш ли,
повече не се търпи.
Мирно, сваляй долу лапите,
мирно, че не знаеш хапя ли
мирно, мирно, мирно
че да не взе да ми хареса.
Мирно, сваляй долу лапите
мирно, че не знаеш хапя ли
мирно, мирно, мирно
че да не взе да ми хареса с теб.
Ти, моля те да не говориш
ти, идваш ми малко отгоре
ти, все едно вече съм твоя
ти, отворен
аз, мога или не мога
аз, искаш ли да бъда строга
ти, стана съвсем невъзможен
непослушен.
Стоиш ми зад гърба
и дишаш в врата,
дали е позата от която аз...
Докосваш правилно,
но без наказано
ще се измъкнеш ли,
повече не се търпи.
Мирно, сваляй долу лапите,
мирно, че не знаеш хапя ли
мирно, мирно, мирно
че да не взе да ми хареса.
Мирно, сваляй долу лапите
мирно, че не знаеш хапя ли
мирно, мирно, мирно
че да не взе да ми хареса с теб. (х3)
