Странно нежна е тревата - топъл жив килим.
Да затворим ний очите и да помълчим.
Аз на твоето рамо склоних глава,
ти кажи ми "Обичам" но без слова.
Тихо в мрака ще се срещнат нашите ръце,
ще докосна само с устни твоето лице,
и ще слязат тогава звездите в нас,
нека всичко кажем без звук и глас.
Припев:
Тази нощ, тази нощ,
само наша наща тя е
ще я помним ний до края. (х2)
Аз рисувам с устните, мен рисуваш ти
от любов тревите светлина трепти.
Светлина край нас трепти, праща я любов
да, да светлина, да, да, от любов.
Пазят ли тревите още нашите следи
има ли звезди в очите, както и преди.
Все така те докосвам аз без слова,
все така те обичам, помни това.
Припев:
