Толкова сълзи в очите ти,
дори и с тях си хубава.
Мислиш си че си орисана,
да си една тъжна жена.
Малка, но така голяма си,
и черното не е за теб,
друга си, небесно светла си,
и по душа и в лице.
Припев:
Ти майчице, България,
красива си и бяла,
а песните на своя живот,
през сълзи все си пяла.
Ти векове живяла така,
но всичко лошо има край,
до теб щом имаш свойте деца,
имаш всичко знай.
Горда пак вдигни главата си,
да видя аз лицето ти.
Виж пред теб стоят децата ти,
обичат те, повярвай ми.