Тръгнал е Марко лов да си лови,
лов да си лови сиви гълъби.
Не бе уловил сиви гълъби,
а най си срещна мома Диляна.
Върви Диляна, върви и плаче,
де има дърво да се убеси.
Де има вода да се удави,
че и се снощи любе посгоди.
Марко Диляна пътя пресече,
недей ма моме пък и не трябва.
Нека се жени твоето любе,
а пък ти с мене у нас ще дойдеш.
Диляна Марко тъй си отдума,
немога Марко с тебе да дойда.
Веднъж се люби първото любе,
веднъж се Марко в огън изгаря.
