Припев:
Оставаме, оставаме и нищо, че е есен.
Oставаме, оставаме и нищо, че брегът е пуст.
Оставаме, оставаме понякога така,
пред погледа на залеза изпращаме деня.
Отива си и лятото, пристъпва есента,
отива си понякога и някоя мечта.
Bridge:
Един, един самотен плаж,
един скелет на лодка
и вече не е златен този пясък,
и вече / не е слънчев/ 2 този бряг.
Не, не, / не почва/ 2 листопада,
не, не, не, не, не идва есента!
А ние си оставаме, оставаме така
пред погледа на залеза изпращаме деня
и тръгваме на някъде - навярно към дома,
обрулени от вятъра вървим покрай брега.
Припев:
Оставаме, оставаме и нищо, че е есен,
oставаме, оставаме понякога така,
оставяме, оставяме усмивка и тъга.
А-а-а!
