Беше лятото на любовта,
аз на тридесет и три, а тя – вече жена.
Стана някак си бързо, с искри.
Дамата ми прошепна, че сме сами.
Беше лятото на любовта,
аз на тридесет и три, а тя – вече жена.
Помня, че със грях, ласки и смях
ме накара да повярвам, че не греша.
Беше хубава, нежна, добра,
истинска и красива – тя бе звезда.
Изповед ли исках, аз не знам,
но със нея бях във храм.
Скрити там, тайно и дори без свян
тя показа ми иконата в нощта,
аз пък свещ и светлина.
В онзи храм бяхме с моята жена.
Помня, че със грях, ласки и смях
ме накара да повярвам, че не греша.
Беше хубава, нежна, добра,
истинска и красива – тя бе звезда.
Изповед ли исках, аз не знам,
но със нея бях във храм.
Скрити там, тайно и дори без свян
тя показа ми иконата в нощта,
аз пък свещ и светлина.
В онзи храм бяхме с моята жена.
(х2)
