Богдана на двор седеше, тъжна се песен пееше.
Богдана на двор седеше, тъжна се песен пееше.
Нейната стара майчица, тя на Богдана думаше:
"Богдано, щерко, Богдано, защо си тъй натъжена?"
Дали си нямаш дарове или пък любе хубаво?
Дали си нямаш дарове или пък любе хубаво?
Я иди дъще на хоро при твойто любе Никола,
със свирка той да засвири, пък ти да викнеш, запееш!"
"Не мога мамо да ида, че мойто любе Никола,
че мойто любе Никола не ми е вече на сърце!
Друго си любе залюбих, друго от далечно село,
не може, мамо, да идва на наш`те, мамо, седянки!"
