Под камъка студен затисната
в сивата стена зазира
в черната земя погребана
моята душа
чувам я как нощем плаче
и в мрака жално хлипа
от студ цялата трепери
молим за свобода
Сянка,
аз съм само сянка сега
сянка,
аз съм само сянка сега
Дай ми сила
дай ми сила да продължа
душата си в борба от плен да освободя
в черната бездна на ноща
се разжда нова светлина
но твоето лице остава в мрак
ден след ден в мен угасва
пламъка в очите млади
и студът сковава пълно моето сърце
от мойта сила жадно пият
младоста ми в тях прелива
а гласът ми е само спомен дълбоко в ноща
Сянка,
аз съм само сянка сега
сянка,
аз съм само сянка сега
Дай ми сила
дай ми сила да продължа
душата си в борба от плен да освободя
в черната бездна на ноща
се разжда нова светлина
но твоето лице остава в мрак
