Ах, мерак, мамо, мъри, пак мерак.
Кой са без мерак, мамо, ожени?!
Кой са без мерак, мамо, ожени?!
Кой не знае, мамо, що е либене?!
Любе ми беше, мамо, сиромах.
Мен ми са струва, мамо, богаташ.
Къщи му бяха, мамо, колиби.
Мен ми са струват, мамо, палати.
Любе ми беше, мамо, дюлгерин.
Мина са време - стана майсторин.
Сега си, мамо, друга залюби,
че е по-млада и по-хубава.
Ах, мерак, мамо, мъри, пак мерак.
Тоз' мерак, мамо, ще ма изгори!
Той не ще, мамо, пък аз го любя.
Меракът, мамо, гори, изгаря!
