дълго ровене в старата къща…
търся нещо изгубено
в прашни касети и плочи
някаква музика, няколко ноти,
които тогава, преди толкова много години…
всъщност, търсех случайния запис
с твоя смях – двайсет секунди живот
искам да мога без теб
да си минало свършено
да си спомням за тебе по празници
да се смея на старите снимки
да забравя очите, аромата на тялото,
и онази, онази трапчинка…
искам да мога без теб
по никое време си спомням чертите ти
беше стар този филм, бяхме малки и смешни
ловяхме картини и ваехме спомени
и всичко запазих, само твойто лице се стопи
искам да мога без теб
но в килера на времето
ръцете ни стават тежки и груби
и без да усетим
убиваме нашето вчера
искам, искам да мога без теб
да загубя адреса и номера
и така – дълги, дълги години
да се уча отново да бъда обичан
да не помня извивките,
дланите, допира, хищната буря
и нас, и нас – отмалелите
искам да мога без теб.
дълго ровене в старата къща
Пламен Сивов
