Скрих се от слънцето в ранни зори,
скрих се от всичко и всички.
Взех си за спомен единствено болка
и по дългия път продължих.
Ти взе за спомен от мен само обич,
но какво ще я правиш, кажи?
Припев:
Нямам, нямам вече сили, ни покой,
идваш и тръгваш само в съня ми.
Нямам, нямам вече сили, ни покой,
все да очаквам теб, мили мой.
Хвърлихме думи назад и напред,
думи за грях и надежда,
думи за смисъла, думи за пътя
под звездите във късен час.
Думи неказани, думи нечути
изморени стоят между нас.
Припев:
Нямам, нямам вече сили, ни покой,
идваш и тръгваш само в съня ми.
Нямам, нямам вече сили, ни покой,
все да очаквам теб, мили мой.
