1-ви
Приятелю мой, приятелю млад,
на теб скъпи братко посвещавам този трак.
Знаеш защо приятел те наричам
за теб ще пея защото те обичам!
Защото си винаги до мен, до мойто рамо,
понякога за мен беше нещо като мамо!
Милиони спомени в незабравимите дни,
споделяли сме си дори и детските сълзи.
Детската усмивката никога няма да забравя
пред теб се заклех, че никога няма да те оставя.
Но ти скъпи братко си отиде от света
постоянно повтаряше - "живей за мига".
Помолих те да спреш това да не го правиш,
от шибаните наркотици просто да се пазиш!
Но ти не ме послуша, и дозата си взе,
така и не разбра, че сам живота си отне.
Защо не каза братко, че искаш да умреш?
нали съм ти приятел, трябва и на мен да дадеш!
Да поемем братко заедно по вечният път,
и горе да сме заедно както всеки път.
Знаеш ли приятелю, какво ти направи,
предпочете наркотика, за мене ти забрави.
В съня на дрогата е лесно да се увлечеш,
но нямаш сили когато искаш да я спреш.
2-ри
Искам те приятелю да си винаги до мен
без теб сърцето ми се къса, няма светъл ден!
Искам да ти кажа колко ме боли,
колко са скучни без теб моите дни!
Когато се сетя за теб поглеждам към небето.
силно крещя, защото ми липсва момчето,
Детето което имаше мечти и амбиций
но страстта към дрогата изцяло го промени.
Какво правиш ти сега виждаш ли моята тъга?
пазиш ли ме отгоре, ще ми подадеш ли отново ти ръка.
Животът продалжава, но в него теб те няма
колкото и да растем болката в сърцата ни остава!
Приемам моята съдба, че сам ме остави на света,
Мислите за теб, запечатани са ми в паметта!
Сам ме остави отиде си ти!
Вече няма кой да избърше, моите сълзи!
Сега стоя пред гроба ти плача и се моля,
докосвам снимката ти и през сълзи ти говоря.
Убива ме това, че лешиж точно под мен,
поднасям ти цветя а ти си като лед студен.
Аз все още съм жив и се радвам на нещата,
а ти скъпи приятелю гниеш отдолу под земята!
Тежко ми е, че не мога да ти погледна в очите,
но знай приятелю завинаги оставаш ни в душите!
3-ти
Не успях да ти помогна, Братко моля те прости.
Подавам ти сега ръка, но къде си ти?
Казват времето лекува, дано да е така,
изправям се по малко отново на крака.
Макар да казват, че живота сам си пропиля,
ти беше в капан, Аз вярвам в това!
В тунел без изход, съмо с лъч светлина,
опита се да се измъкнеш, но не успя!
Шибаната тъмнина изцяло те обгърна,
лъчът светлина умря, смъртта те прегърна!
Чудя се да поема ли братко по същият път,
но дали ще имам избор да застана на кръстопът?
Да кажа майната му и просто да заспя,
да напълня една спринцовка и да си сложа една игла.
Защото ми е трудно и защото теб те няма,
но няма да се предам на наркотичната измама!
И така продължавам през сълзи да говоря
за тези които се в плен на наркотичната основа!
Помисли, когато към наркотиците посягаш,
после животът си залагаш от тъмнината да избягаш!
Чудиш се как с думи болката да изразиш
падаш на земята и започваш да се молиш!
Осъзна ли братко мой какво ми причини?
"Оставих те сам, приятелю прости
