Чух в нощта разкошен смях,
излетя и полудях.
Исках да ме заблуди
може би с мъгливите бразди,
исках да забравя, че до мен сега не си.
Чух в деня нарочен гняв,
пребледнях, ти замълча,
исках да те утеша
или нещо в теб да разруша,
исках да те гледам,
та дори и да греша.
Припев:
Разпилях безброй сълзи,
изкрещях, че ме боли
и зора и вечер идваха сами,
но покой не знам защо
не дойде със тях в едно,
съжали ме, изморих се от добро.
Чух в съня докоснат рай,
смях и гняв, но не и край,
толкова ли страстно те плених,
толкова ли яростно се впих
като метеор летиш-връщаш се. Бъди!
