Да беше ти като всички предишни дето обичах.
Да беше съсипал живота ми, да беше си и тръгнал,
но с теб е плашещо хубаво,
не мога дори да повярвам,
такова не ми се е случвало
не знам какво да направя!
Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича
и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко!
Знай на болка нося, даже много, на щастие дали ще мога?
Дано останеш да ме научиш най- накрая да видя какво е…
Най - доброто у мене предишните ми видяха,
на теб показах най-лошото, защо не избяга?
Не знам, такава защо съм ти
но знай, че до смърт те обичам
и тръгнеш ли от живота ми с теб тръгва си всичко.
Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича
и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко!
Знай на болка нося, даже много, на щастие дали ще мога?
Дано останеш да ме научиш най- накрая да видя какво е…
Отдавна свиквам да не очаквам, че точно мене някой ще обича
и сили нямам да се зарадвам, всичко с теб ме плаши – всичко!
Знай на болка нося, даже много, на щастие дали ще мога?
Дано останеш, да ме научиш най- накрая да видя какво е… (х2)
